* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телала ходи из село
и на хората казваше:
- Кой ще се, холам, наеме (2)
да си Зандана излъже,
да го във село уведе,
да го във ръка издаде.
Никой се, холам, не нае,
най са й наело, наело,
Зандановата кумичка.
Станала й рано в неделя, (2)
опекла бели краваи,
наляла вино червено,
че си във гора отиде
и се изясно изпровикна:
- Кръстник Зандане, Зандане,
де да си, кръстник, да дойдеш,
кръщелник да си увериш,
вече е девет години,
не знаем как да му речем.
Зандана дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ка ми се гласец зачуло,
твърде ми мяза кумички.
Че си пушката преметна
и си сабята покачи,
че при кумичка отиде.
Като го види кумичка,
отдалек му се кланяше,
отблизо ръка целува
и на Зандана думаше:
- Кръстник Зандане, Зандане,
хайде да идем във село.
кръщелник да си увериш.
Че са във село отишли,
кръщелник на път играе,
Зандан кръщелник улови,
че го в черкова заведе,
вънка си пушка покачи,
сами в черкова увлезли
и на попове думаше:
- Пейте, попове, й четете,
да ми кръщелник уверите.
Пели попове и чели,
и му кръщелник уверили.
Вънка му й пушка пукнала,
Зандана хабер сторила:
- Я излез, излез, Зандане,
каква се й потера вдигнала,
Зандана да си уловят.
Зандан навънка излезе,
че си сабята извади,
че си направо замахна,
дорде наляво й обърни,
току остана, остана
Зандановата кумичка.
Зандан кумички думаше:
- Ко да те сторя, направя,
глава ли да ти отрежа,
очи ли да ти извадя?
Кумичка Зандану думаше:
- Кръстник Зандане, Зандане,
не ми главата отрязвай,
ам ми очите извади,
да зная, кръстник, да помня,
как се й кръстник излъгва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014