* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Хей! Прочу се Ненчо войвода
във тази Стара планина,
във това поле широко.
Хей! Заварди Ненчо пътища,
пътища, жарски друмища,
не дава птиче да хвръкне,
не царска хазна да мине,
а че се й прочул до царя.
Царя е хабер проводил:
"Който е юнак над юнак,
Ненчо войвода да хване,
при мене да го доведе,
голям ще бакшиш да вземе -
девет товари имане,
десети жълти жълтици!"
Никой се, хадъм, не наел,
най се наела сестра му,
сестра му, левент Тодорка.
Взела е мъжко детенце,
отишла й в гора зелена,
а че се ясно провикна:
- Няма ли нейде някого,
от гора челяк да дойде,
че детето ми да кръсти.
А де я зачу брата й,
брата й, Ненчо войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
какъв се гласец зачува
във тази гора зелена;
вие ме тука чакайте,
аз ще ида, джанъм, да видя.
А че си Ненчо отиде,
и там си сестра завари,
и на сестра си думаше:
- Сестрице, левент Тодорке,
що щеш, сестрице, в таз гора -
тази е гора хайдушка?
Тодорка Ненчо думаше:
- Байо ле, Ненчо войвода,
девет ми годин станало,
както си деца добивам,
че ми децата не траят,
че ме във гора пратяха,
от гора челяк да викам,
детето да ми кръщава,
дано се дете задържи.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левент Тодорке,
да не е нещо измама -
двете ти очи изваждам,
на калъч ще ги нанижа.
Тръгна Тодорка да иде,
селски попове да вика.
Или бе Божа работа,
че се детето обади:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
що седиш, вуйчо, що чакаш?
Мама ще да те предаде
на семейни, бюлюкбашии.
Ненчо се Богу помоли:
- Божне ле, самогледнико,
вред си ми, Боже, помагал,
и сега ми, Боже, помогни,
накрай гората да изляга,
голям ще хаир да сторя -
на буйна вода мрамор мост,
и на пуста гора манастир,
манастир "Света София".
Извади жълти алтъни,
че си детето обсипа.
Че тръгна Ненчо да си иде
и среща му иде Тодорка,
и семейни тичат подиря,
семейни, бюлюкбашии...
Като ги видя млад Ненчо,
извади сабя френгия,
че се наляво завъртя,
дор се направо обърна,
всички семейни посече,
току Тодорка остана.
Ненчо Тодорки сумаше:
- Сестрице, левент Тодорке,
ако ти й пари трябало,
що не ми, сестро, обади,
със пари да те обсипя,
ами ме в ръце предаде?
Че двете й очи извади,
че ги на калъч наниза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014