* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка,
няма кой да го научи
да оре Ненчо, да копае
бащини черни угари.
Не знае Ненчо да коси,
да коси росни ливади,
че го вземала леля му,
леля му Неда от Топлеш,
Ненчо си да отгледа.
Храниха и го гледаха,
че расна Ненчо, порасна,
станал е голям на възраст,
че отива свако му Стойно
в Габрово на конака,
при турския лют паша
и на пашата думаше:
- Да знаеш пашо, да знаеш
какво е птиче кацнало
в топлейските топлици,
къпе се, аго, мие се,
не можем да го уловим.
Я прати, аго, заптии,
в селото да го уловят,
право у дома да дойдат.
Пашата тогаз извика
до девет души заптии,
че си в Топлиш отиват,
там са си Ненчо хванали
у лелини му Недини.
Назад му ръце вързали,
напреде си го карали,
като се Ненчо подръпва
и деветте го повличат.
Ненчо към леля си викаше:
- Ах, гиди, свако Стойно ле,
дето ме свако предаде
на тез зли кучета!
Да мога да се отърва,
аз ще ви дойда на гости
с девет, десет момчета,
все като мен, лельо, юнаци,
със сиви криви калпаци,
главите ще ви отрежа,
по мръвка ще ви насека,
дето мен ме предадохте
на тия турски заптии!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014