* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

От царя ферман пристигна,
кой ще се еме, наеме,
жив млад Стояна да хване,
при царя да го заведе -
половината царство ще вземе.
Никой се от нийде не нае,
най се наема, наема
неговата сестра Гроздана,
че хвърли дрехи момински,
облече дрехи юнашки.
Облече дрехи юнашки,
препаса сабя френгия
и тънка пушка бойлия,
че тръгна, холам, Грозданка
из тези гори зелени,
из тези пътища незнайни.
Като през гора вървеше,
сред гора, дърво високо,
под дърво, бистро кладенче,
на кладенчето стояха
Стоян и неговата дружина.
Като я видя млад Стоян,
той на Гроздана думаше:
- Що щеш туканка, Грозданке?
Грозданка Стоян думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
станало й девет години,
девет съм рожби добила,
и деветтях са умрели,
това е, байно, десето...
Да дойдеш, ти да го кръстиш,
в Сейменската черква!
Стоян Грозданка думаше:
- Грозданке, сестро Грозданке,
да не е нещо измама?
Грозданка дума, продума:
- Никаква, байне, измама!
Че са двамата тръгнали,
като в черквата влезли -
черквата пълна с сеймени.
Те си Стояна хванаха,
назад му ръцете вързаха.
Стоян се ясно изпровикна:
- Грозданке, сестро Грозданке,
проклета да си, Грозданке,
гдето ме мене измами!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014