* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче
без майка Ненчо, без баща,
при вуйчо си Ивана,
че расте Ненчо, порасте,
че стана Ненчо хайдутин.
На турци хазна обира
и ги на сиромаси раздава;
гавази при паша отиват
и на пашата говорят:
- Пашо льо, пашо, турска заптийо,
в Балкана, пашо, хайдути има,
че си ни, пашо, хазната обраха
и народу, пашо, раздадоха.
Паша гавази тихом думаше:
- Ако си хайдути хванете,
скъпо ще ви ги заплатя.
Отиват гавази при вуйча Ивана,
и вуйка Ивана така си придумват:
- Ако ни Ненча предадеш -
скъпо ще ти го заплатим!
Вуйчо в гора отива
и там си Ненчо намира;
и на Ненчо думаше:
- Ненчо льо, холън, Ненчо льо,
защо те е паша повикал,
искал ти паша да станеш!
Ненчо се, холън, съмнявал,
но нали го вуйчо му вика,
не може вуйчо си отказа,
че си ми Ненчо отива.
А вуйча, чернодушния,
на гавази си го предаде,
гавази му ръце вързаха
и при пашата заведоха.
Паща гавази думаше:
- Я го, холъм, наметнете,
дали на паша ще прилича.
Ненчо на паша се молеше:
- Пашо ле, пашо, турска заптийо,
аз разбрах, че това е измяна,
че ще ми главата отрежеш.
Пашо ле, пашо, турска заптийо,
моята е кръв лошава,
я ме вън от града изведи -
ще пръска чардаци, ще ви опръска.
Нали са турци милостиви,
извън града го извели,
Ненчо се пак на паша примоли:
- Пашо ле, пашо, турска заптийо,
долу ме край река заведете
и там ми, паша, глава отрежете.
Пашата си помисли, размисли:
- Ако той рече да избяга,
кордон войници ще сложим,
няма да ни избяга.
И го на реката закараха,
трап му голям изкопаха,
Ненчо си в трап закопаха,
долу във трапа, чак до гърдите.
Ненчо на паша пак се примоли:
- Пашо ле, пашо, турска заптийо,
ази съм, пашо, човек греховит,
я ми ръцете, пашо, отвържете,
очите да си умия,
на Бога да се помоля,
с тънка свирка да си посвиря,
кахърите да си разтуша.
Чуди се паша и мае
какво да стори, направи.
Нали са турци милостиви,
те му ръцете отвързаха,
че той си очите омива,
на Бога си се примоли,
със тънка свирка посвири,
със тънка свирка - чимширка.
Никой му свирня не разбира,
свирка му свири, говори:
- Сестро льо, сестро Тодорке,
че де си, че накъде си,
стори се, сестро, престори
на птичка, на лястовичка,
я на каква годе самодива,
сабята да ми донесеш,
на три места е счупена,
че съм си в гора попаднал,
гора да си разсека,
от гората да си изляза.
Де го е зачула Тодорка,
че си се е стори, престори,
на птичка, на лястовичка,
я на бяла самодива,
че му е сабята грабнала,
сабята, дамаскинята,
на три места е счупена,
че си при Ненчо отиде.
Сабята му е подала,
че се е надолу Ненчо навел,
сабята си е разкопчал,
че си е Ненчо подскочил,
девет педи трапа надскочил,
че се наляво завъртял,
доде се надясно сключил -
само пашата останал.
Паша на Ненчо се моли:
- Не ме, Ненчо, затривай,
и аз имам жена и деца!
Ненчо от молба не разбира
и му главата отрязал,
право при вуйчо си отишъл
и на вуйча си глава отрязъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014