* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Стоян Тодорки думаше:
- Брата ти казват хайдутин,
пък назе казват ятаци,
ний как ще с тебе да сторим,
от него да се отървем?
Тодорка дума Стояне:
- И туй ли да те науча -
напълни жълта бъклица,
че иди, холън, Стояне,
на Илин-Пилин планина,
на хайдушката могила,
шуро ле, шуро Симене,
и тъй се ясно провикай:
"Къда си, дома да дойдеш!"
Отде го зачу млад Симеон,
той въз Стояна отиди,
Стоян Симене думаше:
- Хайде у дома да идем,
сестра ти софра ще слага,
девет кумици ще проща,
девет котела ще дава
и девет ризи ще взема,
на тебе риза ще има.
Симеон Стояне думаше:
- Не мога, свако, да дойда,
девет съм пътя завардил,
царската хазна ще мине,
да си хазната бастисам.
Дурдет се Стоян завърне,
Симеона у тях заварил,
Симеон по дори ходеше
и си кончето водеше.
Стоян Тодорки думаше:
- Слагай, Тодорке, софрата,
по-малко ястье посипвай,
по-млого билки посипвай,
да си Симеона уморим.
Като го зачу млад Симеон,
че тръгна Симеон да с' иде,
че тръгнали подире му,
и там ги Симеон насече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014