* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Събрали ме се, отбрали
селяни, още махлени.
Чудо се, мамо, прочуло
у буйна гора зелена
върли ми, мамо, хайдути.
Кой ще се емне, наемне
хайдути да ми улови.
Голям алайлък се дава -
хиляда жълти жълтици,
петстотин бели бешлици.
Не се наемал ни един.
Най се наемна, наемна
млада ми булка вдовица
Добри хайдутин да улови.
Ранила рано сутрина,
отишла в гора зелена,
на Сиюр тепе излязла.
Откършила листец крушов,
засвири свирня хайдушка.
Като ми дошъл хайдутин,
хайдутин вдовица дума:
- Вдовице, млада Трошице,
ти що щеш тука, вдовице?
Трошица Добри думаше:
- Добре ле, баш хайдутно,
мене се е рожба добило,
хубава рожба момчана.
Не рачат селяне, махлене
детенце да ми кръщават,
да дойдеш, ти да го кръстиш.
Хайдутин дума вдовици:
- Трошице, млада вдовице,
ще дойда да го кръщава.
Да раниш рано в неделя,
посред нощи, в полунощи,
кога петлите не пеят,
кога кучета не лаят.
Черквата да ми отвориш,
свещите да си напалиш.
Ще дойда да го кръщавам
със седемдесет юнака.
Както й Добри поръча,
така Трошица направи.
Рано ранила в неделя,
черквата си отворила,
свещите си напалила.
Трошица на Добри думаше:
- Вън ще си, Добри, изляза
детенце да си донеса.
Кога в навън излязла,
и черква си заключила.
И се Трошица провикна:
- Вървете, селяни, махлене,
Добри хайдутин улових.
Щом като Добри хванали,
голям й алайлък платили -
хиляда жълти жълтици,
петстотин бели бешлици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014