* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Завардил Стоян гората,
покрай гората и селата,
не дава пиле да хвръкне -
едно ми пиле прехвръкна
и той то Стоян замери,
замери и го удари.
Той се до царя зачуло,
царя си хабер изпрати:
- Кой може Стоян улови,
при мене да го доведе?!
Никой се не е наело,
ам се наела, наела
Добрана, зингин вдовица,
Стояновата кумица.
Повила плани без дете,
че у гората отиде
и си юначко извика:
- Куме ле, куме, кум Стоян,
де да си, куме, да дойдеш,
детето да си наросаш.
Отде га зачу кум Стоян,
той при Добрана отиде,
Добрана, зингин вдовица,
Стояновата кумица,
и на Добрана думаше:
- Добрано, зингин вдовице,
Добрано, наша кумице,
хайде в черкви да идем,
детето да наросаме,
детето, още момчето.
Добрана дума куме ле:
- Куме ле, куме, кум Стоян,
хайде във къщи да влезем,
да поядем, куме, да попием.
Добрана, хитра, разбрана,
бъркала вино, ракия,
та си кума упоила,
че го затвори, заключи.
Изляла вънка на дори
и се юначко извика:
- Вървейте вия, сеймене,
азе Стояна улових,
улових, та го затворих!
Стоян се сепна, събуди,
той си вратата изкърти
и си Добрана улови,
та й очите извади
и й езика отряза,
та че се ясно провикна:
- Добрано, зингин вдовице,
Добрано, наша кумице,
да помниш, олан, да знаеш,
как се кум Стоян фаташе,
как се сеймене предава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014