* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Обложи ми се млад Боян
с тия турци неверни -
Дунава да си преплува
със свойто конче хранено.
Боян си булка продума:
- Я слушай, булка Петкано,
я да ми конче назобиш,
назобиш, още напоиш,
с бял го ориз назоби,
с руйно вино напои,
с пешкир му очи превържи.
Петкана това сторила,
че си му конче назоби,
назоби, още напои,
с пешкир му очи превърза.
Докато се турци наканили,
Боян Дунав преплува.
Турчин се викна, провикна:
- Я запри, Бояне, я запри,
че ми се откопча коланът
и ми се скъса дизгина.
Боян се стори в глухци,
качил си конче хранено
на връх, на Стара планина.
Нали са турци тоометлии,
на Боян се разсърдили,
девет го години гонили,
не можали да го уловят.
Та на Мария говорят:
- Марийо, моме Марийо,
можеш ли Боян да хванеш?
Голям ще бакшиш получиш.
А Мария им отговорила:
- Аз ще Бояна да хвана,
че Боян ми е кръстника.
Скришом ще го доведа,
в черква ще го затворя.
Че стана Мария, отиде
на връх, на Стара планина,
па се Мария провикна
из едно гърло - два гласа,
из една уста - две думи:
- Де да си, кръстник Бояне,
скоро, по-скоро да дойдеш.
Снощи се й кака сложила,
мъжко се дете найдело,
да дойдеш, да го кръстиме.
А Боян отговаря:
- Ома, кумице Марийо,
аз ще си, кумице, да ида,
мене ме турци гонеха,
девет години как стана,
сега ще да ме те хванат!
Мария му отговаряше:
- Я тръгвай, кръстник, я тръгвай,
скришом ще те преведа,
скришом ще те в черква затворя,
скришом ще дете донеса,
скришом ще попа доведа.
Че се Боян съгласил,
че са си двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
черквата са стигнали,
кога се назад обърнал,
всичките турци зад него.
Нали бе Боян левичар,
с лява си ръка замахна,
всичките турци изкоси.
Мария хукна да бяга,
а Боян им тихом говори:
- Ома, кумице, Марийо,
бива ли така да бъде -
ти от мене, кумице, да бягаш,
а аз, кумице, от тебе?
Мария се назад повърна,
Боян я с ръка прихвана,
с дясна й очи извади,
па й отряза ръцете,
па й отряза краката,
най после и главата,
и си тихо говори:
- Ома, кумице Марийо,
дека ти мене да умориш,
аз тебе нека погубя!
Оттогава е останало -
кумец на кръстник да се срамува.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014