* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Чуди се царят и мае,
че как ли Ненча да улови,
жив да го до тук доведе.
Дочу го левент Тодора,
тя си при царят отиде,
и се на царят похвали,
че ще си Ненча улови,
жив ще го дотук доведе.
Цар си Тодоро даваше
девет катъра с имане,
десети дребен маргарит,
ако си Ненча улови,
жив да го дотук доведе.
Тя се надире върнала,
бела си пита месила,
наляла павур с ракия,
мъжко си дете задяна
и ми отиде, отиде
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Мъжко си дете раздяна,
върза му люлка от ивачка
и се на ивачка покачи,
и ми са виком провикна:
- Де да е Ненчо войводата,
тука при мене да дойде,
ази съм от зор излязла,
от зор, от голяма мъка!
Девет съм корма носила,
девет съм рожби имала
и девет съм гроба копала.
Девет съм люлки люляла,
туй е десето в люлчица.
Рекоха, бачо, хората -
вуйчо му да го прекръсти,
да го прекръсти млад Ненчо,
на негово име хубаво!
Зачу я Ненчо войвода,
той на дружина думаше:
- Айдете, кардаш, да идем!
Дружина Ненчо думаше:
- Байо ле, Ненчо войвода,
все сме те, байо, слушали,
слушали, икрам стрували,
сега те не моим те послуша,
послуша и икрам стори,
че тя не би тука излязла,
при толкоз млади юнаци,
на връх на Стара планина.
Ненчо е сами отишол -
запаса пачка патрони,
забодна чифте ножове,
нарами пушка бойлийка,
нарами сабя френгия
и е сами отишол.
Като го виде Тодорка,
тя си на Ненча думаше:
- Байо ле, Ненчо войвода,
да не би пушка да изпрегнеш
над твойта сестра Тодора,
че аз съм от зор излязла,
от зор, от голяма мъка.
Седнали, яли и пили,
и са двама тръгнали.
Ненчо Тодора чивтише:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
да ми не бъдеш измама
или някаква погуба?
Ако се някак отърва,
очите ще ти изчопля,
на клечка да ги нанижа,
пак при другари ще ида!
Като отишли в черкова,
Тодорка дете раздяна,
люлка му върза в черкова
и си черкова заключи,
и си при царя отиде,
на царят да се похвали,
че си е Ненча хванала,
жив го дотука довела,
до Стефанови черкови.
Нали се дете разбуди,
разбуди, още разплака
и си на Ненча думаше:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
къде си мама отиде?
Ненчо на дете думаше:
- Майка ти, мама, отиде
попове да си повика,
тебека да си прекръсти
на мое име хубаво,
на мое име чутовно.
Дете на Ненча думаше:
- Мама си не е отишла
попове да повика,
менека да си прекръсти -
ази съм дете кръстено
на твое име хубаво!
Мама е, вуйчо, отишла
на царят да се похвали,
че си е тебе хванала,
жив те дотука довела,
до Стефанови черкови.
Ненчо из черкови ходеше,
в куюм джобове бъркаше,
жълти жълтици вадеше
и ги по куни хвърляше,
по куни, по кунастаси.
Нали са халал печелени,
тий са по куни лепкали,
по куни, по конустаси.
Че се на Бога смилило,
сами се черкови отворили.
Ненчо бръкна в куюм джобове,
извади шепа жълтици,
на дете в люлка остави
и си навън излезе.
Ей, че си иде Тодора,
със седемдесет дружина,
със седемдесет и седем.
Ненчо се развърте наляво,
наляво, та па надясно,
на всички глави изсече,
саде е едно оставил.
То се на Ненчо молеше:
- Байо ле, Ненчо войвода,
саде си мене остави,
че аз съм един на майка!
Той рекъл:
- Тебека да си оставя,
ти ще се на царя похвалиш,
че си се на мен отървал.
Па му е одрал ръцете,
ръцете до раменете,
краката до коленете.
И си улови Тодорка
и й изчопли очите,
и ги на клечка наниза,
и си ги на калпак забодна,
и си при другари отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014