* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Радуле, Радул войводо!
Ходи Радул по Рила пладнина
със негови петдесе другари.
Цар изпраща два бързи телали,
та си тича по царската земня:
- Кой че може юнак да се найде,
да отиде у Рила пладнина
и да ване Радула войвода,
и код царя жив да го докара,
голем бакшиш от царя че земне -
у сребро че цар да го облече,
у злато че цар да го обуе.
Никой смее юнак да си ване -
който смее у Рила да биде,
он не смее Радула да ване;
който смее Радула да ване,
он не смее у Рила да биде.
Бог да бие сестра му Маргита!
Наела се е Радула да ване,
наела се е, та бакшиш да вземе.
Та отиде цару на дворове
и на царя потийо говори:
- Честит царе, честито ти царство!
Я че ванем брата си Радула
и код тебе жив че го доведем!
А царо си Маргити говори:
- Е, Маргито, Маргито невесто,
у сребро че да те облечем
и у злато че да те обуем,
и половин царство че ти дадем,
ако можеш Радула да ванеш!
Отиде си Маргита невеста,
та си взема нойно мъжко дете
и отиде у Рила планина.
Там намери той хайдучко место,
па извика, гласи що я дръжа:
- Леле, брале, Радуле комито,
де си сега, брале, тука да си -
да си видиш сестра си Маргита?
Дочул я е Радула комита,
на другари потийом говори:
- Бога вази, петдесе другари!
що си вика това по горица?
Това си е мой мила сестра -
познавам я по нойните гласи.
А другари Радулу говора:
- Немой да е голяма измама?!
А Радул си на другари дума:
- Ако бъде нещо на измама,
че уврътим нойни черни очи!
И си ойде по нойните гласи,
и намери той хайдучко място,
там намери Маргита невеста.
Проговори Радула комита:
- Е, Маргито, Маргито невесто,
що, Маргито, по горица ходиш?
А Маргита Радулу говори:
- Ралу брате, Радуле комито,
еве стана три години време -
три се деца, брате, намираа,
сите три са, брате, погинали,
и сега съм я дете добила,
сега сакам нов кум да му тражим.
Айде, брате, ти кум да ми бъдеш -
ега би се дете задръжало!
Поведе го Маргита навеста,
и ойдоха черкви задужбини.
Бог да бие Маргита невеста!
Излъгала брата си Радула:
- Седи, братко, и дете довани -
я че идем у Оридан града
да проодим Оридан чаршия,
да повикам двамина попове.
Не викнала двамина попове,
нел отиде цару на дворове
да повика царя Сулимана,
да изпрати тая силна войска,
да улови Радула комита.
Досети се Радула комита,
па потръгна врати на църквите,
а врати са яко затворени,
та не може Радул да избегне.
Помоли се Богу, поклони се -
сами са се врати отворили,
та избегна Радула комита
и на сестра потийом говори:
- Мила сестро, Маргито невесто,
Млого ми си арно помислила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014