* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Заварди Ненчо гората,
гората и планината,
не дава пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Чу се, прочу, млад Ненчо,
чу се, прочу, чак до царя,
до царя и до везиря.
Царят му хабер изпрати,
до триста души гавази,
млад Ненчо да си уловят.
Който ми Ненчо улови,
голям обзалък ще вземе -
девет кантара с имане,
десети кантар - с бял маргар.
Никой не се наемнал,
наемнала се й сестра му,
сестра му млада Тодорка,
млад Ненчо да си улови.
Тя рано, рани в понеделник,
отиде в гора зелена,
на хайдушкото сборище,
та се викна, провикна:
- Байно ле, Ненчо, байно ле,
къде си, байно, тука ела,
мъжка съм рожба родила,
на тебе съм я кръстила.
Отде я зачу млад Ненчо,
той при Тодорка отиде
и на Тодорка дмаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
да не е нещо измама,
измама, да ме уловят.
Току си това издума,
триста гавази изскокнаха,
млад Ненчо да си уловят.
Той си сабята извади,
па се наляво завъртя,
га се надясно обърна -
току остала, остала,
сестра му, млада Тодорка.
Ненчо Тодорка думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
защо ме, сестро, измами?!
И нея глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014