* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Кехая вика из село,
вика кехая и пита:
- Кой ще се, холан, наеме
Татула да си улови,
Татула, страшна войвода,
той ще му паша хариже
девет дюкяна със жито,
десети дюкян бял ориз.
Никой се, холан, не наел,
най се наела, наела,
Татуловата кумичка.
Че си калцуни обула
и си цървули пристегна,
преметна пушка на рамо,
сабя френгия на кръста
и във гората отиде,
и се изясно провикна:
- Къде си, куме, да дойдеш,
мъжка съм рожба родила,
да дойдеш да кръстиме,
на твойто име сложиме -
Татула, страшна войвода!
Кат зачу Татул таз дума,
право при нея отиде.
Тя си Татула улови
и му ръцете вързала,
и го при паша завела,
и си на паша думала:
- Пашо ле, ти, пашмаклийска,
ази го, пашо, доведох,
да дадеш, пашо, да дадеш,
аз да му глава отрежа.
Остра си сабя извади,
да му главата отреже,
не му главата отряза,
ми му вървите изряза
и му сабята подаде,
и на Татула думаше:
- А сега, куме, да видя,
какъв си страшен войвода!
Той си сабята завъртя
наляво, още надясно,
най-напреж паша съсече,
всички са турци бягали.
Татул в гората отиде
и си дружина поведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014