|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Хайдутин - кръстник на сестрино дете Това станало още през турско. Някоя сестра издала брат си. Той бил войвода - с дружина ходил по гората. И турците я подкупили, дали й много пари, ако издаде брат си. Давали и на други хора пари, но никой не се наел, а сестра му се наела да вземе парите и да издаде брат си. И в това време откраднала дете от майка, увила го в черни пеленки и отишла в гората, па викнала, колко можала: "Братко Стояне, дека си братко да дойдеш, че стана девет години как съм се оженила и детенце нема кой да ми покръсти!" Брат й чул и познал гласа й, та казал на дружината: "Аз ще си ида в село, това е моята мила сестрица, да ида, да й кръстя детето". Дружината му казала: "Не ходи, Стояне, това не е сестра ти, това е върла измяна!". Добре, ама той не ги послушал и слял в селото. Па като влял в черковата заглънале поповете, иконите попадале, кандилата загаснале. Сестра му в това време се измъкнала, та отишла да доведе турците, да го хванат. Но той бил много буен, силен и ги е потрепал, па после казал на сестра си: "Кажи ми сега, сестро, млада ли ще ми послужеш или млада посветиш?". А тя казала: "Не мога аз да ти послугвам, млада ще ти посветя!". И той я налял с туба газия и я запалил, та е жива изгоряла. И станал, та си отишъл при дружината.
Чавдар, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ); "Предание за Стоян Войвода и неговата сестра - душманка".
© Тодор Моллов, съставител |