* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Богдан войвода
във ная гора зелена -
откак е Богдан войвода,
пиле не е прехвърчало
във ная гора зелена,
човек не е преминувал.
Царя се телал провикна:
- Бре, кой се може наети
Богдана да ми улове,
алтън дрехи ще му слеем!
Никой се не е наело,
наела се е, наела
Богдана сестра Марийка.
В левица взела детенце,
в десница стръче босилек,
та ми у гора отиде,
та ми у гора превика:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли горски юнаци?
Богдан ми ручок ручаше
със седемдесет юнака,
кат зачу Богдан тоз викот,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
хайде, дружина, да вървим
да видим, дружино, кой вика.
Та при Марийка отишли
и на Марийка думаше:
- Сестро льо, сестро Марийке,
са става девет години,
нито ми пиле прехвръкна,
нито ми човек премина
низ тая гора зелена.
А Марийка му думаше:
- Брате ле, брате Богдане,
девет съм рожби родила,
се съм ги, брате, зарила.
Ся съм десета родила,
мене врачките викаха:
"От гора човек да найдеш,
на дете име да тури,
та да ти дете живее!"
Айде, брате ле, да идем
на наште черкви големи,
на дете име да туриш!
Та са станали, тръгнали,
във техни черкви отишли,
Богдан детето увзема,
и ми в черква увляза.
Марийка дума брату си:
- Постой ми, брате, почакай,
да ида попове да викна,
на дете име да турим!
Стана Марийка, отиде,
детенце с уста продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
като си толкоз прочуен,
прочуен, страшна войвода,
имаш ли пари във тебе?
Майка ми не е отишла
попове да ми доведе,
ами е, вуйчо, отишла
потера да ми забере,
та тебе, вуйчо, да хванат,
да хванат, да те кайдисат.
Харизвай, вуйчо, харизвай,
всяка конизма харизвай,
беки ти Господ простити,
черквите да се отворят!
Извади Богдан, извади,
извади кемер жълтици,
всяка конизма хариза,
една конизма остана,
и ней й Богдан хариза.
Черквите се отвориха,
Богдан навънка излезе.
Кога ми Богдан погледна,
силна потера идеше,
Марийка напред вървеше.
Богдан детенце остави,
та си сабятя извади,
развъртя Богдан войвода,
та всичките ги кайдиса
и си Марийка думаше:
- Сестро льо, сестро Марийке,
я вземай мъжко детенце,
във гора да си идеме,
на дете име да турим!
Марийка дете увзела
и си във гора отишли.
Богдан юнаци собера
и на Марийка думаше:
- Сестро льо, сестро Марийке,
кому си, сестро, аз думах
да не е женска помама,
пък ти ми, сестро, думаше:
"Де се чуло, видяло,
сестра да си брата измами?!"
Марийка на мишан туриха
и на юнаци думаше:
- Юнаци, вярна дружино,
гърмете, не удряйте,
ако ми е от страх не умре,
аз ще я с куршум ударя.
Сам си я Богдан удари,
увзе си мъжко детенце,
у гора име му тури,
хубаво име Богдане,
че викна Богдан, та запя:
- Името да ми й чуено,
чуено и прочуено,
хубаво име, Богдане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014