|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Седнал ми е делибаша Марко,
седнал беше вънка на калдъръм,
седнал беше ручок да си руча.
като ручок руча, под мустак се смее.
Отде го е видяла старата му майка,
тя на Марко тихом продумала:
- Като ручок ручиш,
под мустак се смееш,
дали ти се смееш на моята старост?
Отговаря делибаша Марко:
- Ой, ти, мамо, стара моя майко,
не се смея, мамо, на твоята старост,
твойта старост, Божа повеля,
а най се смея на моя сестра Мона.
Както стоеше вънка на калдъръм,
че я открадна, мамо, Хайрадин войвода,
че я метна отзаде на коня.
Хабер е пратила - момче е родила,
мене кани дете да й кръстя,
а тебе кани дете да й бавиш.
Цар Самуил, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|