* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Провикнал се е Димски крал:
- Кой се наема, наема,
Лагоша да си измами,
Лагоша, млада войвода,
в стар манастир да го доведе?
Да му харижа, харижа
на Бяло море скелите,
на Черно море гюмруци?
Никой ми не е се наел,
наела се е кралица,
Лагошевата кумица,
та отишла до Лагоша:
- Куме Лагоше, Лагоше,
от хората е срамота,
а от Бога е грехота!
Малко се дете добило,
да дойдеш скоро, да дойдеш,
на името си да го отречеш,
на името си - Лагоше!
Лагош кумици думаше:
- Кумице, млада кралице,
да не е нещо измама?
- Ако е, куме, измама,
черни ми очи извърти,
бели ми ръце отрежи,
по света, куме, да ходя,
да ходя, да те приказвам!
Лагош кумица си послуша,
та в стар манастир отиде.
Когато в манастир да влезне,
калугери му думаха:
- Лагоше, млада войводо,
в църквата е грехота
със оружие да влязваш!
Той си оружие остави,
тъкмо с един меч остана,
та си с меч в църквата влезна,
детето да си отрече.
Като си в манастир влезна,
вратата се затвориха.
Той си вратата дор разби;
когато навън излезе,
той си се надясно разви;
кога се наляво обърна,
тъкмо двама останаха -
останал ми е Димски крал
и Лагошева кумица...
- Лагоше, млада войводо,
живота да ми харижеш!
Лагоше се милно смили,
та кралю живот хариза.
Лаговешата кумица,
и тя Лагоша молеше:
- И мене живот харижи!
Лагош кумици думаше:
- Добро аз ако ти сторя,
добро се скоро забравя,
а зло се всякога помни!
Пък си кумица улови,
черни й очи избоде,
бели й ръце отряза,
та че я жива отпусна,
по света да си ходи,
та него да си приказва!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014