* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телаля вика из Воден,
из Воден, из чаршията:
- Който Мануша улови,
Мануша, млада войвода,
царя ще да му хариже -
Одрина града голяма,
около Одрина вилаета,
около морето полето,
в Цариград Мерджан джамия!
Никой не се нае!
Най се нае Янчица -
Манушевата кумица.
Задяна бяла къделя,
запреде празно вретено,
че за гората наела.
Сред гора Янка отиде.
Янка се ясно провикна.
Гръмнали доли дълбоки,
екнала гора зелена:
- Кумчо льо, кумчо Мануше!
дето си, тука да дойдеш,
да ми детето увериш
на твойто име, Мануше!
Мануш сред гора седеше,
сред гора, сред юнаците.
Той на юнаци думаше:
- Мълчете, да послушам!
Бре, много ми мяза
на мойта кумица Янчица!
Мануш при Янка отиде.
Тръгнали Мануш и Янка,
в черковата отишли.
Мануш на Янка думаше:
- Де ти е, Янке, детето,
детето, мъжката рожба?
То не е дете да уверя,
я най е хитра измама!
Той си сабя извади
и си Янка посече!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014