* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

От паша хабер довтаса:
"Който Латина улови
и тука да го доведе,
ще го ази наградя -
Цариграда половината,
и около му селата,
със кичестите черкови!"
Нийде се никой не нае,
най се наела, наела
кака му, още свако му.
Кака му рано ранила,
вземала китка нахтари,
отключила хизби дълбоки,
отпушила пълни бъчови,
наточила вино червено,
напълнила жълти бъклици.
Че отиде Латинов свако,
че отиде в гора зелена,
на хайдушкото сборило,
че се изясно провикна:
- Щерьо льо, щерьо Латине,
дето си, тука да дойдеш,
мъжка си рожба добихме,
да дойдеш, да я кръстиш
хубаво име, Латине!
Латин се от гора обади:
- Чувам те, свако, чувам те,
не смея, свако, да изляза,
да не е турска измама!
Латинов свако думаше:
- Щерьо льо, щерьо Латнне,
ако е турска измама -
клета е глава на мене,
тънка е сабя на тебе,
ще ми главата отрежеш!
Латин му вяра повярва,
че със свако си тръгнали,
че в село дошел Латин,
във село, у какини си.
Кака му седи сред къщи
и си люлката люлее,
люлее и песен пее:
- Нани ми, нани, Латине,
да растеш и да порастеш,
като вуйча си да станеш,
отбор юнаци да водиш!
Латин в къщи влезе,
свако му къщи затвори,
че се на боклук покачи,
че се изясно провикна:
- Сеймени, бюлюкбашии,
Латина уловихме,
в къщи го затворихме!
Латин му гнява догнявя,
извади сабя тънена,
че си врата съсече,
че си улови сестра си,
сестра си, още свако си,
че им главите отряза.
Детето от люлката взел,
и го в гората занесал -
като вуйча си да стане,
из тая гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014