* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Заварди Ненчо пътища,
пътища - царски друмища,
не дава пиле да хвръкне,
камо ли челяк да мине!
То се е чуло до царя.
Царя се викна, провикна:
- Няма ли юнак над юнак
Ненчо войвода да уловят,
жив при мен да го доведат?!
Голям ще бакшиш да вземе -
девет товара с имане,
десета - ситен маргарит!...
Никой не се е наел,
най се е наела, наела
негова сестра Тодорка,
Тодорка - ливен сестрица.
Тя си при царя отиде
и на царя думаше:
- Царю ле, Господарю ле,
с какво ще ме, царю, наградиш,
Ненчо войвода да ти уловя,
жив при теб да го доведа?
Царю Тодорки думаше:
- Голям ти бакшиш ще сторя -
девет товара с имане,
десета ситен маргарит.
Че oтиде Тодорка, че отиде,
събра сюмени бюлюкбаши
и на сюмени думаше:
- Постойте, тук почакайте,
аз да взема мъжката рожба,
да идем в гора зелена,
Ненчо войвода да търсим,
мъжка ми рожба да кръсти.
Обзела си мъжка рожбица,
дето го баби не знаят,
от гора юнак да търси,
да й детето кръщава,
че хич дицата й не траят,
се малки дяца умират.
Та че в гората отиде
и се викна, провикна:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
от гора юнак ми прати,
да ми детето той кръсти!
Тамън тез слова продумна
и се зададе млад Ненчо,
млад Ненчо, млада войвода.
Той на Тодорка думаше:
- Тодорке, ливен сестрице,
що търсиш тука, що дириш?
Тодорка Ненчом думаше:
- Дойдох от гора юнак да търся,
да ми детето кръщава,
че хич ми дяца не траят.
Девет съм, братко, добила,
а това ми е десетото,
да ни е нещо от мама?
Ненчо Тодорки думаше:
- Двете ти очи ще извадя,
на калъч ще ги нанижа!
Та отиде Ненчо, та отиде,
детето да й кръщава.
Като са в черква флягали,
Тодорка Ненчом думаше:
- Постой, Ненчо ле, почакай,
да идем, попове да викам,
да ни детето кръщават.
Черковни врати притвори
и ги отвънка заключи,
че не отиде Тодорка
селски попове да вика,
ами отиде да доведе
сюмени бюлюкбашии,
и на сюмени думаше:
- Айдете, скоро да вървим!
Ненчо войвода улових,
жив го във черква затворих.
И тий са във черква отишли.
Нали е Божа работа,
нали е чудо голямо,
детето да му продумне:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
що стоиш, вуйчо, що чакаш!
Майка ми - курва, кахпия -
жив ще те, вуйчо, улови,
жив те при царю заведе,
голям ще бакшиш да вземе -
девет товари с имане,
десето ситен маргарит!
Като почу тва млад Ненчо,
той се до Бога провикна:
- Боже ле, бре, мили Боже,
веднъж ми, Боже, помогни,
жив да се оттука отърва,
голям ще хаир да стора -
Света София - черкова,
Свети Календар - манастир,
една ми кола бял тамян
и една кола бял восък!
Таман тез слова издума,
черковни врати хлопнаха,
ето му иде Тодорка -
не води селски попове,
ами доведе сюмени -
сюмени бюлюкбашии,
и на сюмени думаше:
- Дръжте го сега, вържете,
при царя жив го заведете!
Като почу тва млад Ненчо,
извади сабя френгия
и се надясно замахна -
сюменьом глави отряза
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, ливен сестрице,
защо не ми си казала,
че за пари си, бе, гладна,
да те със злато обсипа?
Двете й очи извади
и ги на калъч нанизал,
и във гората отишъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014