* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал ми беше дели баш Марко,
седнал беше ручок да си руча,
като ручаше, под мустак се смее.
Че го пита старата му майка:
- Ой те тебе, дали баш Марко,
що като ручаш, под мустак се смееш,
дали се подсмиваш на мойте старини,
старини, стари години?
Отговаря дели баш Марко:
- Не се смея, мамо, на твойте старини,
най се смея, мамо, на моята сестра.
Нали си имах, мамо, една сестра мома,
тя стоеше, мамо, отвън на калдъръма,
обичаше, мамо, акзе атлазено,
изглеждаше, мамо, руси стройни роби.
От где я съгледа Айрадин войвода,
че я грабна, мамо, за дясната ръка,
че я метна, мамо, на конче зад него,
че я откара, мамо, далеч от селото.
От тогава, мамо, стана девет години,
едва сега, мамо, хабер е пратила,
хабер е пратила, момче е родила,
мене кани, мамо, дете да й кръстя,
тебе кани, мамо, дете да й бавиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014