* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телали викат из Цариграда:
- Който се юнак наема
Лалча войвода да хване,
да хване или да го излъже,
във село да го доведе,
Лалча войвода да хванем!
Който си Лалча излъже,
царя ще да му хариже
до три товара с имане.
Откат е Лалчо излязъл
по планините с юнаци,
на царя хазна не пуснал.
Никой се не е наемнал,
Лалча войвода да излъже;
най се й наела, наела,
негова млада кумичка,
тя Лалча да излъже,
в селото да го доведе,
в черкова да го заведе -
там да го хванат сеймени.
Наляла е жълта бъклица,
та си в планина отиде
и отдалеч се провикна:
- Лалчо ле, младо кръстниче,
дето си, Лалчо, да дойдеш,
мъжко се дете добило,
да дойдеш, да го кръщаваш!...
Лалчо си слезе от планина
и въз кумичка си отиде,
и на кумица думаше:
- Девет години как става,
досега не ме търсихте
дечата да ви кръщавам,
защо ме търсиш сега ти,
да не е нещо измама?
Кумица дума на Лалча:
- Не бой се, Лалчо кръстниче,
досега не те търсихме,
че бяха все момичета,
сега се момче добило,
затуй те сега търсиме,
да дойдеш него да кръстиш,
на твойто име наречеш.
Лалчо кумица повярва,
че тръгна с нея към село.
Като в селото дойдоха,
отидоха на черковата,
кумица дума на Лалча:
- Я си силяха остави,
със него в черкова не влязвай,
че е от Бога грехота
и от хората срамота!...
Лалчо кумица послуша,
остави кобура пищови,
ала си сабя не остави,
най я под мишца запаса,
та си влезе в черкова.
Доде се Лалчо прекръсти,
кога се назад обърна -
черкова пълна с сеймени,
впущат се Лалча да хванат.
Лалчо си сабя извади,
та си сеймени изсече
и към планина потегли.
Като вървеше и пееше:
- Клета му душа и проклета
на тогози юнака,
който на жена повярва,
каквото ази повярвах.
Без малко щях да загина,
ако бях сабя оставил.
Сабице, юнашка си сестрице,
горице, юнашка душице.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014