* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал ми Манол да яде,
да яде, още да пие,
с негова стара майчица.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Като ядяха и пиеха,
Манол се под мустак поусмива.
Манолчовата майчица,
тя на Манолчо думаше:
- Манолче, синко Манолчо,
ти, като ядеш и пиеш,
защо ли се, синко, присмиваш?
Дали на мойте старини,
старини, стари години?
Манолчо дума мама си:
- Аз не ти се, майко, присмивам
на твойте стари старини,
на твойте стари години.
Аз като стоя, майко, и мисля,
на мен ми на ум дохожда
за мойта сестра Еленка,
мъжка си рожба добила.
И аз искам при нея да ида,
да ида, да я обида,
подарък да й занеса,
да занеса и да й поръчам -
на мойто име да го кръсти,
на мойто име - Манолчо,
и да го благословя -
като вуйчо си хайдутин да стане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014