* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал си ми е, седнал, делибаш Марко,
седнал си ми е, седнал, ручок да руча
със неговата мила стара майчица.
Като ручок руча, под мустак са смее,
че си го попита старата му майка:
- Ой, ти, делибаш Марко, мой добър сине,
защо ручок ручаш, под мустак са смееш,
дали са смееш, Марко, на мойта старост?
Делибаш Марко на мила майка дума:
- Не се смея, мамо, на твоята старост,
твоята е старост - Божия повеля.
Като ручок ручам, на акъл ми дойде,
нали имах, мамо, една сестра Мона.
Тя стоеше, мамо, вън на калдъръма,
облечена, мамо, в злато, атлазено.
Тогава минаха руси в стройни роти,
отде я съгледа, мамо, войводата,
че я хвана, мамо, за дясната ръка,
че я метна, мамо, на конче зад него.
От тогаз, мамо, вече девет години,
хабер е пратила, момче е родила,
мене кани, мамо, дете да й кръстя,
тебе кани, мамо, дете да й бавиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014