|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Завардил Димитър гората,
гората и планината,
не може птичка да хвръкне,
камо ли пътник да мине.
Пашата дава, залага,
шиник ми жълти жълтици,
който Димитър улови.
Никой не се емна, наемна,
Димитър да си улови,
най ми се емна, наемна
Димитровата кумичка.
Тя край гората вървеше,
с ясен глас се провикваше:
- Де си, кръстник, да дойдеш,
мъжка съм рожба добила,
да дойдеш, да го кръстим,
на твойто име - Димитър.
Димитър се от гора обади:
- Ти ли се, кумичке, намери
кръстника си да измамиш,
дали да те с куршум пронижа,
или с събя помилвам,
ил да ти очи избода?
Да ходиш и да разказваш,
че с кръстник шега не бива!
Белцов, Беленско; сватбена - трапезна, на кръстника (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|