* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул се Ненчо войвода (2)
във Лясковската планина, (2)
на царьовите пътеки. (2)
Царят е дума издаде: (2)
- Кой ми са има-наима (2)
Ненчо войвода да хване, (2)
жив при мен да го доведе, (2)
ще му арижа, арижа (2)
девет дюкяна с имане, (2)
десети с дребен маргарец! (2)
Нае се сама сестра му, (2)
сестра му, мари, Тодорка, (2)
наляла павур с ракия,
жълта бъклица със вино,
месила топла погача,
па ми отиде, отиде
във Лясковската планина,
па ми си викна, провикна:
- Байне ле, Ненчо войвода,
де да си, байне, да дойдеш,
за кум да си те калесам -
деца ми, байне, не траят,
сега си имам, байне ле,
едничко мъжко детенце.
Мене ми, байне, казаха
от гора кум да си хвана,
да дойдеш, та да го кръстиш!
Ка зачу Ненчо войвода,
облече дрехи юнашки,
па взема сабля френгия,
па при Тодорка отиде,
па на Тодорка думаше:
- Да ми не бъде измама,
на турци да ме предадеш!
Тодорка Ненчо думаше:
- Ако ми бъде измама,
двете ми очи извади
и си ме, байне, запали!
Па си двамата тръгнали,
та са в селото отишли,
та са в черкови увляли,
Тодорка Ненчо думаше:
- Ти постой, байне, почакай,
аз ще да ида, да ида
моята баба да викам,
детенце да си донесе!
Тодорка навън изляла,
та си черкови заключи
и си отиде Тодорка,
сеймени да си доведе.
Ненчо се тогаз усетил,
че това ми е измама,
той се на Бога помоли
черкови да се отворят -
черкови се отворили.
Га си навънка излиза,
дворове пълни със турци,
Тодорка турци водеше.
Извади сабля френгия,
замахна Ненчо наляво,
га се обърна надясно,
само остала, остала
негова сестра Тодорка.
Изведе я извън село,
па на Тодорка думаше:
- Със свещ ли жа ми светиш,
али слуга жа ми служиш?
Тодорка Ненчо думаше:
- Със свещ, байне, жа ти света!
Със чист я катран намаза
и си я Ненчо запали -
три дни и три нощи горяла,
и Ненчо в гора отишъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014