* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Събрали ми се, избрали,
все отбор стари юнаци,
съвет да си правят -
как да си Добря уловят,
Добри, върли хайдутин.
Де ги зачу Вълкана,
Вълкана, селска вдовица,
и тя на стари хора думаше:
- Я вий ми сберете, сберете
петстотин карагрошове,
и аз ще Добри излъжа,
излъжа и ще го доведа!
Вълкана, селска вдовица,
направи дете от парцали,
тя го хубаво повила -
с кърпа му очи покрила.
Закла кокошка - свари я,
омеси пита - опече я,
напълни бъклица с вино.
Че си Вълкана отиде
на високата могила,
на кичестата имела.
Там се Вълкана провикна:
- Добре ле, върли хайдутин,
де си, Добре ле, войводо?
И аз си дете родих,
нали съм у село вдовица,
никой не иска да го кръсти.
Де е Добри зачул,
той при Вълкана отиде
и той на Вълкана думаше:
- Аз кръстник ще стана,
у неделя рано се обади!
Този Добри хайдутин,
напълни дисаги със злато,
на пладне у Вълканини отива
и си златото оставя,
и детето взема.
Вълкана вдовицата,
тя на Добри думаше:
- На детето очите
да не откриваш,
че много е красиво,
да не го урочасат!
Добри го у черква внесе,
селяните черква обиколиха,
че си Добри изгориха,
щото е върли хайдутин,
не може човек да мине,
все го Добри убива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014