* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Откак се Добри повдигна,
млада войвода той станал,
на триста млади хайдути,
че си в гората заведе
във високите балкани.
Там където човек не може,
не може да се наближи.
Всички пътища заварди,
девет си села завладя,
девет години върлува.
Не могат горките селяни
свободно ниви да орат.
Събрали са се, избрали,
до царя жалба пратили.
Царя си войска изпрати,
но Добровите момчета
напразно куршум не пускат,
сами си рани лекуват.
Казал му, който му казал,
Добри се добре приготвил,
добра позиция заел.
Половината войска избиха,
половина при царя отиват
и си на царя думаха:
- Царьо ле, царьо честити!
Недей си войска кардисва,
че не е Добри за улавяне,
нито е за убиване!
Тогава царя решава
и си наредба той дава:
"Който се наеме, наеме
Добри жив да ми доведе,
голяма награда ще има!"
От толкоз мъже и жени,
от девет села околни,
никой не се е обадил.
Че се Милица наела,
и тя си при царя отиде,
че си на царя думаше:
- Аз не се, царьо, наемам
жив Добри да ти доведа,
а най се, царьо, наемам
от света да го очистя,
селата да си отърва.
Ще ли масрафа да платиш,
какъвто масраф направя!
Царя Милица отвръща:
- Два пъти масраф ще платя,
но ти не думай тез думи,
не е работа за тебе.
Ако те Добри чуе,
какво ли с тебе ще стане?
Милица дума на царя:
- Ти недей, царьо, да мислиш,
какво с мене ще стане,
но да си в тайна остане.
Че си Милица отиде,
отвори пъстри сандъци,
извади нова премяна,
че се хубаво облече.
Вземала пелени детски
и си в гората отишла.
Като из пътя вървеше,
чуканче в пътя намери,
в пъстри го пелени повила,
мъжка го рожба нарекла.
От гора листец откъсна,
хайдушка свирня засвири.
Като я чуха хайдути,
те си на Добри думаха:
- Чуваш ли, Добри войводо,
каква е свирня хайдушка?
Като се Добри ослуша,
той на дружина думаше:
- Бързо се вие нагласете,
пушки ремане мажете,
върви си яко завийте,
да ви главите изядат,
че по свирнята идете.
Да видим и да разберем,
дали при нас другар ще дойде,
или ни пък хабер носи,
че ще ни нас нападнат.
Дорде се другари приготвят,
Стоян, най-добро юначе,
бързо по свирнята отиде,
и си Милица намери,
и на Милица думаше:
- Ти що идеш тука, Милице,
в нашата гора хайдушка?
Ако те Добри съгледа,
какво ще с тебе стане?
Милица дума Стояна:
- За това съм аз дошла,
че ти ме знаеш, Стояне,
аз от кога съм вдовица.
Бактисах от живота си,
с мене хората да се подиграват.
Само не може да се живее.
Мъжка съм рожба добила
и аз наследник да имам.
Но като са рекли хората,
че ми е рожбата от вази,
никой ми кръстник не става,
да ми детето кръщава.
Затова реших да дойда,
на Добри да се замоля,
дано ми кръстник той стане.
Ако пък не ми помогне,
да ми главата отреже
и на мойта рожба малка.
Хайде, при него ме заведи.
Че я Стоянчо поведе
и я при Добри заведе.
Като я Добри видя,
той на Милица думаше:
- Милице, млада вдовице,
какво щещ тука да дойдеш,
хайдушка свирня да свириш,
момчетата ми да стряскаш?
Милица пък му думаше:
- Дошла съм да ме погубиш
и мойта рожба момчана.
Или пък да ми помогнеш,
че ми живота дотегна.
Колко години вдовица
и сама аз си живея?
Сега съм се решила,
от Бога дарба да имам
и мъжка си рожба аз добих.
Но нали са душмани хората,
та че са хората казали,
че съм с вази ходила
и ми е детето от вас.
Никой ми кръстник не става,
детето ми да кръщава.
За това съм дошла при тебе,
да ми детето ти кръстиш,
на твойто име юнашко,
че като дете порасте,
ще го при вас изпратя,
на хайдутлук да се научи,
на селяни да си отмъсти.
Като я Добри изслуша,
той на другари думаше:
- Хайде се, момци, стегнете,
Милицино село ще влезем,
селото не е далече.
Детето й да кръщаваме,
наследник да го оставим.
Че ги Милица поведе.
Като до село стигнали,
Милица дума на Добри:
- По-тихо в село да влезем,
на момците си да кажеш,
да не си тътрузят краката,
да не си влачат сабите,
да не си кучета залаят.
Селяни да не ни усетят,
ще търтят и ще избягат,
и попа ще да избяга,
пак ще детето остане,
ще остане некръстено.
Тихо до черква стигнали,
Милица напред вървеше
и черква се отвори.
Чуканче на прага сложила
и си на Дорби думаше:
- Аз ще, кръстник, да ида,
попа да си повикам,
той има хабер за това.
Детето тука оставям,
да не го момчетата отгъват,
да го в очите не гледат,
некръстено бързо урочасва!
Излезе Милица от черква,
не отиде попа да вика,
ами сребърен куфар одари,
че сред село се провикна:
- Вървете, мало и голямо,
с колове елате, носете,
черква да си запалим,
Добри си жив да изгорим.
И си на черква кондисайте,
царя два пъти ще я направи.
Добри като червей пищеше
и се на Милица молеше:
- Пусни ме, сестро Милицо,
от хайдутлука ще се оставя,
славата да ти разправят,
как си се на глупава правила,
колко ме хитро излъга.
Хич де се е чуло и видяло
вдовица деца деца да ражда,
хайдутин кръстник да става?!
Дорде си Добри издума
и се черква събори,
живи ги Милица изгори.
Като се царя научи,
той за Милица проводи,
много я скъпо награди,
и си черква направи,
както си беше обещал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014