* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул ми се е Иванчо
честана гора зелена
със триста млади юнака.
Царян се виком извика:
- Който се наем наеме
Иванча в ръка да хване,
с алтъне ще го изтегля.
Де се наела, наела
негова сестра Марийка,
тя си във гора отиде
и си се виком извика:
- Брате Иванчо, Иванчо,
девет съм деца родила,
ни едно не ми бивало;
сега съм едно добила,
та ми са попе рекъли,
попове и владикове -
брата калтата да сториш,
той да ти кръсти детето!
Тогав Иванчо отиде
в тяхната черква голяма,
обзе си мало детенце,
че си Марийка думаше:
- Брате Иванчо, Иванчо,
постой ми, брате, постой ми,
попове да си порукам,
попове и владикове,
детенце да ми покръстат.
Тогав детенце продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Иванчо,
майка ми, вуйчо, отиде
комшии да си порука,
тебе във ръки да хванат.
Заляпяй, вуйчо, заляпяй
всяка светица жълтица,
на свето Гьорги хиляда,
дано се черква отвори!
Кога комшии дошлили,
обзе Иванчо, Иванчо
в лявата ръка детенце,
в дяснятя ръка сабята,
та ги до един кайдиса.
Че си детенце обзима,
та сестрата си заведе,
та я във гора отведе,
та я на мишан годеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014