* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Оплакал ми се й влашки бей
в София града голяма
от Ненча, млада войвода.
Заварди Ненчо пътища,
пътища, царски друмища,
не дава птичи да хвръкни,
камо ли челяк да мини.
Чу се, прочу се до царя,
царят си дума, продума:
- Толкова кааза голяма,
няма ли някой юнаци,
юнак на юнак да излезе,
Ненча войвода да хване,
голям обзалог ще вземе -
край Бяло море градове,
едрински чести чълтъци!
Никой се не е наемнал
Ненча войвода да хване,
най се й наела, наела
сестра му, левент Тодорка,
та си при царя отиде.
Тодорка царю думаше:
- Царю ле, царю честити,
седиш ли, царю, на лафа,
ази ща Ненча излъжа,
излъжа, да го доведа.
Царя Тодорки думаше:
- Та нали знаеш, Тодорке,
царска се дума не мести!
Тогаз Тодорка отиде,
задяна мъжко детенце
и във гората отиде,
та се Тодорка провикна:
- Братко льо, Ненчо войвода,
дет да си, братко, тук ела,
девет години стануват,
девет съм деца добила,
се съм ги, братко, морила,
десето си дете добих,
да дойдеш, братко, да дойдеш,
ти да го, братко, покръстиш,
да ми се деца задържат.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
да не е нещо измама,
ще ти главата отрежа
ще ти очите извадя?!
Че го Тодорка поведе,
и го във село заведе,
и го в черкова отведе;
раздяна мъжко детенце,
от трон му люлка вързала,
та па си братко думаше:
- Ти седи, братко, в черкова,
ази ща, братко, да ида,
попове да си повикам,
детето да си кръстиме.
Като Тодорка излезе
и си черкова заключи,
дете на три дни продума:
- Вуйчо ле, Ненчо войводо,
мама си не е отишла
попове да си повика,
ами е мама отишла
жандари да си повика,
та тебе да си уловят,
уловят, да те заколят!
Кат зачу Ненчо таз дума,
с двете се ръце кръстеше
и се на Бога молеше,
пред куни пари хвърляше,
че се на Бога смилило,
та се черкова отвори,
Ненчо си навън излезе.
На двор жандари пресрещна,
извади сабя френгия,
като се пови наляво,
доде се изви надясно,
саде сестра му остана.
Ненчо Тодорки думаше:
- Очи ли да ти извадя,
глава ли да ти отрежа?
Да ти очите извадя,
аз ще се много забавя!
Ами й главата отряза
и взема мъжко детенце,
та го в гората занесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014