* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Еленка, булка хубава,
мъжка е рожба добила,
добила и продумала:
- Храни ме, мамо, гледай ме,
храни ме до девет години,
да стана девет годишен -
от царя царство ще взема!
Еленка, булка хубава,
имала братец Маноля,
Маноля братец, войвода
в Троянската гора зелена.
Бърже си слуги изпрати
да идат, да си повикат
Манол войвода да дойде,
да й детето увери.
Бърже слугите отишли
в Троянска гора зелена,
там си Маноля найдели
и на Маноля думаха:
- Маноле, млада войводо,
твоята сестра Еленка
мъжка е рожба добила,
добила и предумала.
И тя ни, холам, изпрати,
да дойдеш да го увериш!
- Я вий се назад върнете,
аз няма мога да дойда.
Станало девет месеца,
никаква кяра нямаме.
Снощи съм хабер получил
от Сливен, града голяма -
царска ще хазна да мине
през Сливенските балкани,
аз съм си пътя завардил.
Вещи стояха и думаха,
ето се хазна зададе
със седемдесет татари.
Манол се от път отстрани.
Ето хазната минава,
минава и подминава.
Като хазната минава
Манолу му сърце късаше.
Като хазната подмина,
изскочи Манол на крака,
измъкна сабя бащина,
и той се напред зафтича.
Като хазната достигна
и се надясно завъртя,
дур се наляво обърне -
половината Манол изсече,
пък другите са избягали.
Че взема Манол хазната,
четири торби със злато,
че се на просяк преобърна.
Съблече руба юнашка,
наложи калпак мечешки,
взема тояга божешка,
смеси брашното със злато
и си торбите нарами.
Вървял ми Манол, що вървял,
три дня ми и три вечера,
и пак навреме пристигна.
Слънцето трепти, зализа,
Манол във Котел увлиза,
у сестрини си отива
и си на порта похлопва.
Неговта сестра Еленка
излезе, порти отвори,
и на Маноля думаше:
- Маноле, братко Маноле,
тежка потеря вдигнаха,
тебе, Маноле, търсеха.
Ако те бяха найдели,
каквото ти се канеха,
къс по къс ще те направят!
Манол си нищо не рече
и той във къщи увлезе,
че сложи торби със злато.
Извади Манол псалтир
и тури Манол патрахил,
и почна да вери детето.
Вери го Манол, увери,
свойто му име нарече,
своето име Маноле.
Увери и го надари -
четири торби със злато,
и на Еленка думаше:
- Храни го, Еленке, гледай го,
да расне Манол, да расне,
от царя царство да вземе!
Вещи стояха и думаха,
кучета отвън залаеха.
Еленка навън излезе,
да види Еленка, кой иде.
По-скоро във къщи увлезе
и на Маноля думаше:
- Маноле, братко Маноле,
двора е пълен с потеря.
Те ще те сега уловят,
къс по къс, ще те направят!
Скочи Манол на крака,
извади сабя бащина
и той навънка изскочи.
Самси пътя отвори
и към гората замина.
И от тогава Котел, досега
никакви турци не видя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014