Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за Цанко Дюстабанов

Събрали ми са, отбрали
трима-четирма даскали,
вяра са, клетва сторили -
народа да си повдигнат,
повдигнат, да го побунят.
Че кой ми беше първия?
Иванчо Търновенчето.
Че кой ми беше втория?
Цанката Дюстабанката.
Че кой ми беше третия?
Учител Киро Петрович.
Че са тръгнали, отишли
у Ряуца на училище.
Иванчо пушки извади
и на всекиму подаде,
че ги на талим учеше,
сам си той със две играе.
Малко ги, много поучи,
тъкмо ми до три недели.
Като ги добре изучи,
даде им дрехи войнишки,
че си дрехите облякоха,
и тънки саби впасаха,
развива байрак български,
на байрака са пишеше:
"Смърт или мила слобода!"
Отде ги съзря таз жена,
таз жена, таз изедница,
тя на пашата обади,
пашата Русчуклията.
Пашата хабер проводи
за триста черни арапи,
за триста башибозуци.
Те са при паша отишли,
че им пашата думаше:
- Скоро, по скоро идете
у Търновграда голяма,
Иванча при мене доведете!
Арапи слушат пашата,
те са у Търнов отишли,
че са Иванча хванали,
та го у Русчук завели,
на паша са го предали.
Паша на чардак седеше,
с наргиле тютюн пиеше;
като Иванча съгледа,
той на Иванча думаше:
- Каквот си търсил, Иванчо,
такоз си, олъм, намерил!
Той на арапи заръча
букаи да му ударят,
я на ръцете - блезици,
та го у тумрък хвърлиха.
Лежал е малко, не много,
тъкмо ми до три месеца,
тогаз се паша досети,
че ми е Иванчо затворник.
Той на заптии думаше:
- Скоро ми Иванча доведете!
Заптии паша слушаха,
те са Иванча довели.
Паша му беше кадия,
той си истинтак правеше
и си Иванча питаше:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, главата?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е главата.
Втори го истинтак питаха:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, войската?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е войската.
Трети го истинтак питаха:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, ятака?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е ятака.
Паша се люто разсърди,
той на заптии думаше:
- Скоро го в Търнов карайте,
карайте и го обесете
сред Търнов, насред пазаря,
да види мало й голямо,
да види, да се научи,
как се тъй царство събаря!
Заптии Иванча прибраха,
караха, още биеха,
през сред го Търнов преведоха,
през голямата чаршия,
край неговите дворове,
дворове и къща висока.
Майка му в къщи седеше,
ю къщи при пенджерите,
памучен чорап плетеше
и му бримки четеше.
Кога из пенджер погледна,
че какво чудо видяла -
заптии карат Иванча,
назад му ръце вързани,
вързани и оковани.
Като го майка му съгледа,
хвърли чорапа настрана,
бяла си глава улови,
бели си косми скубеше,
в соба кат луда тичаше
и се у стени биеше.
Кат' я Иванчо съгледа,
той си сахатя извади,
сахатя позлатения,
и го майка си даваше,
кат го даваше, думаше:
- Я на ти, мамо, тоз сахат,
него да гледаш за мене!
Че го въз бесилка довели,
въз бесилка седят два реда,
два реда турци и българи;
турците турски думаха:
- Както търсил, намерил!
Там си Иванчо съгледа
своето либе Тодорка;
Тодорка сълзи ронеше
и към Иванча гледаше.
Той си главата поклюмна,
Тодорка въз него да иде.
Като въз него отиде,
той си пръстена извади,
пръстена, годенишкия,
на Тодорка го подаде,
кат го даваше, думаше:
- Я на ти, либе, тоз пръстен,
него да гледаш за мене!
Тогаз са Иванча вдигнали,
вдигнали да го обесят,
че се въжето скъсало.
Всичките българи викнаха:
- Иванчо й, олъм, праведен,
за правда Иванчо ще иде.
Втори път са го вдигнали.
Иванчо въже улови,
че на бесилка изскочи
и на българи думаше:
- Ой ви вас, мили българи,
що сте си ръце сгърнали,
що трайте, какво гледате?
Що не си пушки вземете,
турците да си избием,
народа да си ослободим?
Докога ние ще търпим
тез турски черни неправди,
техните тежки данъци,
данъци, тежки вериги?
Тъй като каза Иванчо,
той се по въже поспусна,
поспусна, още подрусна,
че се Иванчо обеси.

 


Павликени; зап. Ц. Бакалов (СбНУ 6/1891, с. 64, № 1 - "На Иванча Панов"; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 164 - "Възстанник"; =Осинин, Заплакала е, 1 изд., 1939, № 70 - "Иванчо Панов"; 2 изд., 1947, № 60 - "Иванчо Панов"; =Осинин-Бурин, Горо ле, с. 176 -"Иванчо Панов"; =Керемидчиев, БНП-ЛЕ, с. 158 -"Иванчо Панов"; =Керемидчиев-ЗПС, № ІІІ-15 - "Иванчо Попов"; =БНТ 3, с. 514 - "Въстаник"; =БНПП 3, с. 365 - "Смъртта на въстаника Иван Панов"). Според бележка в БНТ 3 (с. 647) "Събранието на четиримата в Горна Оряховица е станало на 25 апр. 1876 г., но делегат от Габрово бил друг, а не Цанко Дюстабанов.".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013