* * *

Песни за Цанко Дюстабанов

Мина, какво мина, някоя година,
пак се събраха старите комити,
старите комити, младите войводи -
Хаджи Димитър сливналията,
Стефан Караджата тулчалията,
Цанко Дюстабанов габровлията,
Тотьо войвода - Странджа хайдутин,
Пеньо Черноолу - Шипка хайдутин.
Те се събраха горе на Балкана
под свети Никола в Златюва бахчия.
Там се събраха, хлебец си хапнаха,
водица сръбнаха и са решили -
кой къде ще иде, кой какво ще прави.
Тъй са решили и наредили -
Хаджи Димитър, сливналията
и Стефан Караджа тулчалията,
те ще отидат във Влашката земя,
че те влашки знаят, влашки да говорят.
Момчета ще сбират, комитет ще правят,
комитет ще правят, бунта ще повдигат,
бунта за свобода на България.
Дядо Никола, търновлията, той е най-старият -
него го оставят Балкана да пази
от Свети Никола до Кърнутата.
Цанко Дюстабанов, габровлията,
той ще да отиде в сръбската земя,
че той сръбски знае, сръбски да говори.
Момчета ще сбира, бунта ще повдига,
бунта за свобода на България.
Тотьо войвода, Странджа хайдутин,
и Пеньо Черноолу, Шипка хайдутин,
те ще отидат в Одринското,
че те турски знаят, турски да говорят.
Манета ще хвърлят, шпионлук ще правят.
Нали се научи това мръсно куче
Реджеб ефенди от Казанлъка,
той потери праща комити да хваща,
горе по Балкана, по свети Никола.
А те се намират долу в Енина
при младо бакалче с ново дюкянче
и на момче думат:
- Я дай вино тука, ако ще и да се напием!
Докато оката вдигат, за друга смигват
и на момче думат:
- Когато се върнем, тогава ще платим,
ако се не върнем, халал ни го стори.
Пеньо Черноолу, Шипка хайдутин,
той на комити продума:
- Аз ще да отида до Казанлък,
да се поразправя с Реджеб ефенди.
Че потегли Пеньо за Казанлък,
право през лозята към икиндия.
Нали си съгледа Реджеб ефенди,
на разходка излязъл с младата ханъма.
Под върбова сянка ракийца си пият,
пият, шекер-мезе ядат.
Пустият Пеньо отдалеч ги гледа,
отдалеч ги гледа, планове им крои.
Нали си съгледа младата ханъма,
на бялата й шийка виси махмудийка.
Сам си Пеньо рече:
"От тази махмудия коже ще попия!"
Трептейки подскочи и при тях отиде,
ракийца си изпи, шекера им взема,
че пресегна Пеньо към младата ханъма.
От бяла й шийка откъсна махмудийка.
Като го гледаше Реджеб ефенди,
затрепериха му сукнени гащи.
Пеньо Реджеб дума:
- Потери ще пращаш, комити да хващаш?!
Я давай сега всичките си пари,
по-малко бешлици, по-много жълтици!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013