* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Тръгнали ми две моми,
две сестри на реката, на Дунава,
да си белят тънко платно,
тънко платно, свилени дарове.
Бистра вода нагазиле,
весело си пеели,
тънко платно си телиле.
По-малката се изпуснала,
водата като треска я понела,
за дарове се е държала
и на сестра си продумала:
- Сбогом, мила сестро,
дома, като си идеш,
на майка да кажеш,
че либе не съм имала,
но съдбата е решила
и тебе съм преженила.
За бели Дунав съм се оженила,
дарове на раци и риби дарила...
Последно сбогом казала
и във водата се е скрила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013