* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Две Ради, мамо, две Ради,
две Ради вода наливат
на тиха бяла Дунава;
едната Рада наляла,
наляла и се върнала,
другата Рада, мале ле,
кат' наливала - паднала,
паднала в бяла Дунава,
косата хи се закачи
за пелиново коренче.
Рада се виком извика:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
така ли няма някого,
да дойде, да ме извади
от тиха бяла Дунава?!
Отде я зачу майка й,
дойде до брягом, запря се,
че си на Рада думаше:
- Раде ле, бяло, хубаво,
така ти било писано,
писано и нарекано -
бял Дунав да те кердоса!
Рада се виком извика:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
така ли няма някого,
да дойде, да ме извади
от тиха бяла Дунава?!
Отде я зачу любе хи,
та дойде - Рада извади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013