* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Две Ради, мамо, две Ради.
две Ради две братовчедки,
заедно на вода ходили.
Първата Рада, мале ле,
наляла и се върнала,
втората Рада, мале ле,
наляла, не се върнала -
косата й се закачи
за дафинево коренче.
Теглила Рада, теглила,
не могла да се откачи,
викнала Рада да плаче,
хем плаче, хем си нарежда:
- Боже ле, мили Боже ле,
толчево село големо,
половин моя роднина,
все братя, все братовчедки,
все сестри, все сестринчета,
та нема нийде никого,
от тука да ме избави,
косата да ми откачи
от това пусто коренче?!
Таман си Рада издума,
насреща иде млад Стоян,
млад Стоян, младо овчарче.
Рада на Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
ела ме оттук избави,
та ми косата откачи
от това пусто коренче.
Стоян при Рада отиде,
не може да я откачи,
па си на Рада говори:
- Либе Раде ле, Раде ле,
ще взема влашки ножове,
ще взема да я отрежа.
Рада на Стоян говори:
- Режи я, либе, не гледай!
Стоян й коса отреза,
дълго си въже усука.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013