* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Имало, мале, имало
две Ради, две братовчедки, (2)
те са за вода тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена, (2)
настале поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Първа се Рада навела,
водица да си налее, (2)
налела и си отишла,
втора се Рада навела,
водица да си налее,
косата й се закачи
за дафиново коренче.
Викнала Рада да плаче:
- Боже ле, мили Боже ле,
толико село големо,
половин моя роднина
и трима мои любовника,
та нема нийде никого -
оттука да ме избави,
до дома да ме заведе.
Таман си това издума
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013