* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Две Ради, мамо, две Ради,
две Ради Дунав газили.
Първата Рада прегази,
втората Рада не можа -
косата й се заплете
за два камъка мраморни.
Виком се Рада провикна:
- Няма ли нейде някого,
от Дунав да ме избави?
Отде я чула, зачула,
Радината стара майчица,
тя си до брега дотърча
и си на Рада викаше:
- Плувай, доплувай ми, Радо,
до брега да мож' доплува,
че да си подам ръката,
от Дунав да те извадя.
Отде я зачу либето,
дойде до брега и хвърли се,
Рада на брега извади.
Рада се виком провикна:
- Де гиди, либе, пак либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013