* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Две Ради, мамо, две дружки,
и двете Дунав бродили.
Малката Рада преброди,
голяма Рада не можа.
Коса хи била, бре, дълга,
тя се закачи, закачи
за пелинчево коренче.
Рада се виком извика:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
нямам ли нейде някога,
я майка, я помайчима,
да дойде, да ме откачи
от пелинчево коренче!
Отде га зачу майка хи,
хем търчи, хем се опрята.
Дойде до брягум, запря се
и си на Рада думаше:
- Кво да ти правя, Раде ле,
така ти било писано,
писано и нарекано -
бял Дунав да те кердоса!
Рада се виком провикна:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
нямам ли нейде някога,
я братец, я побратимец!
Отде га зачу брата хи,
хем търчи, хем се съблича.
Дойде до брягум, запря се
и си се виком провикна:
- Кво да ти правя, Раде ле,
така ти било писано,
писано и нарекано -
бял Дунав да те кердоса!
Рада се виком провикна:
- Де да си, любе, да дойдеш,
да дойдеш, да ме откачиш
от пелинчево коренче!
Отде га зачу любе хи,
хем търчи, хем се събува.
Дойде до брягум, запря се
и си на Рада думаше:
- Хвани се, Раде, за пояс!
Ако се двата извадим,
той няма наша раздела;
ако се двата удавим,
той няма наша прежала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013