* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Две Ради вода газеха, лельо,
две Ради, две стриковчета.
Малката Рада брод мина,
а голямата - не можа,
краката й се заравят
във ситен, дребен бял пясък,
косата й се увила,
във ракитови корени.
Па си е Радка викнала:
- Де да е тейно да дойде,
да дойде, да ме извади.
Като я зачу тейно й,
право на Дунав отиде
и си на Радка думаше:
- Я плувай, Радке, я плувай,
дано на края изплуваш,
тейно ти ще те улови
за тънка ръка десница,
за руса коса сребърна!
Радка тейно си думаше:
- Не мога, тейно, да плувам,
краката ми са подбити
от ситен, дребен бял пясък,
косите ми са увити
у ракитови корени.
Тейно на края походи,
походи и си поплака,
насече жегли воловски,
па си във къщи отиде.
Радка се виком провикна:
- Де да е мама да дойде,
да дойде, да ме извади!
Отде я зачу майка й,
и си на Дунав отиде,
и си на Радка думаше:
- Я плувай, Радке, я плувай,
ако на края изплуваш,
майка ти ще те улови
за тънка ръка десница,
за руса коса сребърна!
Радка мами си думаше:
- Не мога, мамо, да плувам,
краката ми са подбити от ситен,
дребен бял пясък, косите ми
са увити у ракитови корени...
Мама покрая походи,
походи и си поплака,
набрала метли хубави,
и се във къщи върнала,
Радка във Дунав остави.
Радка се виком провикна:
- Де да е либе да дойде,
да дойде, да ме извади!
Отде я зачу либето,
па си на Дунав отиде.
Моми си платна белеха,
платна за тънки дарове,
то им дарето поиска.
Свързаха дари на въже
и го във Дунав хвърлиха.
Радка се в дари улови
и си на края излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013