* * *

Две Ради вода газят - едната се удавя (смърт-сватба)

Две Ради вода газили,
две Ради, до две сестрички.
Едната Рада минала,
другата Рада не можла,
че й се краката заравят
във ситен дребен бял пясък
и косата й се увива
у ракитови корени.
Радка се викна, провикна:
- Де да си, татьо, тук ела,
от тука да ме извадиш,
от тази вода дълбока,
от тази мъка голяма.
Зачул я татю, душъл е.
На край постоя, погледа,
та че си Радки думаше:
- От тебе, Радке, минувам,
ала от мене не мога.
Радка се виком провикна:
- Де да си, мамо, тук ела,
от тука да ме извадиш,
от тази вода дълбока,
от тази мъка голяма.
Зачула я мама й, дошла.
На край постоя, погледа,
та че си Радки думаше:
- От тебе, Радке, минувам,
ала от мене не мога.
Радка се викна, провикна:
- Де да си, батьо, тук ела,
от тука да ме извадиш,
от тази вода дълбока,
от тази мъка голяма.
Де зачул Радки батю й -
накрай ми дойде, погледа,
та че си Радки думаше:
- От тебе, Радке, минувам,
ала от мене не мога.
Радка се викна, провикна:
- Де да си, како, тук ела,
от тука да ме извадиш,
от тази вода дълбока,
от тази мъка голяма.
Де зачула Радка кака й,
накрай поседя, погледа,
та че си Радки думаше:
- От тебе, Радке, минувам,
ала от мене не мога.
Радка се викна, провикна:
- Де да си, либе, тук ела,
от тука да ме извадиш,
от тази вода дълбока,
от тази мъка голяма.
Зачуло е либе, дошло,
та се е либе решило,
та си вода нагазило,
та че си Радка извади
от тази вода дълбока,
от тази мъка голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013