* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Дунав тече от Златна ябълка)

Мама Янка праща на Дунав за вода,
че Янка си плаче, та не ще да иде -
че не знае Янка дека Дунав тече,
дека Дунав тече и дека извира.
Че Дунав течеше през Будина града,
през Будина града, през златна ябълка.
Под ябълка, мамо, все добри юнаци,
на ябълка, мамо, пушки накачени.
Отпъна се, мамо, най-добрата пушка,
та удари, мамо, най-добрия юнак -
както го удари, тамка си остана!...
Викна юнак, мамо, викна, та поплака:
- Там, дето си падна, там ме заровете,
с мойта тънка пушка гроб ми измерете,
с мойта остра сабя гроб ми изкопайте,
шума наберете, гроб ми настелете,
гроб ми настелете и ме заровете;
кръст ми направете, конят ми вържете -
конче да си цвили, юнак да оплаче.
Че тя си не знай юнашката майка,
че тя си не знай юнак да оплаче...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015