* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Димчо седи на дюкянче,
та си шие антерия,
антерия, памуклия.
Отдол иде младо турче,
младо турче, агаларче,
то на Димчо проговаря:
- А бре, Димчо, гюзел Димчо,
отде ти се хубост взима!?
А Димчо му отговаря:
- Ой те, турче агаларче,
това ли се хубост вика?
Я да видиш мойта сестра,
мойта сестра Ангелина -
със Слънцето едно свети,
на Месеца зара дава!
- Заведи ме да я вида,
ой ти, Димчо, гюзел Димчо!
- Ой ти, турче агаларче,
я да идеш татък долу,
дето има чемшир порти,
чемшир порти, гюргюм чешма.
Там повикай, там потропай:
"Излез, излез, Ангелино,
Ангелино, малка моме!"
Тогаз турче агаларче
си извади остро ножле,
та отреза Димчу глава,
че отиде татък долу,
дето има чемшир порти,
чемшир порти, гюргюм чешма.
Там повика, там потропа:
- Излез, излез, Ангелино,
Ангелино, малка моме,
че ти носа насред зима,
насред зима любеница -
Димчовата руса глава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014