Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димо е хубав, но сестра му е по-хубава
Седнал Димчо на дюкянче,
на дюкянче, на миндерче,
да си шие интирийка,
интирийка памуклийка.
Отдол иде лудо-младо
и на Димча тихом дума:
- Ой ти тебе, гюзел Димчо,
отде взема тази хубост,
дали така си се родил,
или Господ ти я дари?
Отговаря гюзел Димчо:
- Ой ти тебе, лудо-младо,
не ми я е Господ дарил,
а така ме майка роди!
Ловеч (НПЛов., с. 748 - "Момкова хубост").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|