* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Димо седи на дюкена,
тютюн пие със наргиле.
Отдолу иде младо турче,
младо турче, туркаличе:
- А бре, Димо, гюзел Димо,
толкоз ходих, толкоз гледах,
като тебе нийде ние видях,
такваз хубост нигде няма!
А Димо му отговаря:
- Какво бива като мене...
Ти да видиш мойта сестра,
мойта сестра, Ангелинка!
На слънцето надделява,
на месецът надгреюва.
А турче си на Димо дума:
- Заведи ме, да я видя!
А Димо го й повел.
Турче му й главата отрязал
и му й взел златия пръстен,
и го й турил на десна ръка.
Па й отишол при Ангелина
да й види чудна хубост.
Ангелина му позна пръстен,
па го възведи горе в собата,
па му свари гурливо каве,
гурливо и шекерливо,
и му тури вътре отрова,
та го е отровила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014