* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Моя майка ме зарекла,
мен зарекла и заклела,
вечер вино да не пия,
а па заран, па ракия.
Я се чуда и се мая,
що да стора, да направа,
сал залудо да не седа.
Па отидох у яхъре,
па се чуда и се мая,
кое конче да юскача,
дали коня вирогоня,
или коня звездоброя?
Па юскачих вирогоня,
занесе ме, пренесе ме,
пренесе ме през пазара,
си дюкянье затворени.
Край пазара Динчо стои,
сал той беше го отворил.
Я му думам, отговарям:
- Добро утро, кардаш Динчо!
Динчо дума, отговаря:
- Дал Бог добро, мил побратим!
- Леле, варай, кардаш Динчо,
де си взема това купе,
това купе, тази хубост,
ситен дребен бел маргарит?
Динчо дума, отговаря:
- Леле, варай, мил побратим,
това ли си хубост видел,
каква сестра азе имам,
имам сестра ран Бояна,
над слънцето надделява,
със месеца едно свети!
- Леле, варай, кардаш Динчо,
заведи ме да гя вида,
двеста давам - заведи ме,
триста давам - да гя видя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014