* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Седнал ми е гюзел Димо, ах, аман,
на дюгенче, на пенджурче,
да си шие тънки дрехи,
тънки дрехи чофаджийски,
чофаджийски, баш терзийски.
В пътя върви младо турче,
младо турче, еничерче,
еничерче, анадолче.
То на Дима отговаря:
- А бре, Димо, гюзел Димо,
де взе, Димо, тази хубост,
тази хубост, туй гюзелство,
дали си я с пари купил,
или ти я Господ даде,
Господ даде, Бог помогна?
Отговаря гюзел Димо:
- Ой те тебе, младо турче,
младо турче, еничерче,
младо турче, анадолче,
че туй ли си хубост казва,
хубост казва и гюзелство?
Я да видиш мойта сестра,
мойта сестра, бяла Донка,
бяла Донка, кака Донка,
каква е хубост, какъв е гюзел!
Отговаря младо турче:
- Ой те тебе, гюзел Димо,
двеста давам, заведи ме,
триста давам да я видя,
да ми седне на коляно!
Поведе го гюзел Димо,
поведе го и заведе го,
показа му портичката.
Че отиде младо турче,
че похлопа и повика:
- Чика, чика, малка моме,
чика, чика, чик бешлери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014