* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Димо седи на дюгянят,
на дюгянят, на кепенят,
та си крои синя цоха,
синя цоха и зелена,
и си реше руса коса,
руса коса - мелахрена.
Оттам мина младо турче,
младо турче - арнаутче,
той на Дима проговаря:
- А бре, Димо, Дели Димо,
отде имаш тъва хубост,
тъва хубост ненагледна?
Отговаря Дели Димо:
- А бре, турче, арнаутче,
мене видя, та се чудиш,
ми ко видиш моя сестра,
моя сестра Ангелинка,
Ангелинка - гюлханъмке
с бяло лице - лебегюво!
Дення грее като слънце,
вечер грее като месец,
тенки вежди - гайтанови,
църни очи - черешови.
- А бре, Димо, Дели Димо,
ми как мога да я видя?
- А бре, турче, арнаутче,
ти ко искаш да я видиш -
поди горе в нашта къща,
та потропай на вратата,
кя ще рече, че е брят хи
и ще стане да отвори,
да отвори - да я видиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014