* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

А бре, Димо, дели Димо!
Димо седи на дюгене,
на дюгене, на кепене,
та си крои църна чоха,
църна чоха, моралия,
моралия, сирманлия.
У там мина младо турче,
младо турче арнаутче,
той на Дима проговаря:
- А бре, Димо, дели Димо,
като седиш, като шиеш
тава чоха сирманлия,
сирманлия, моралия,
у дека е тава хубост,
тава хубост невидена?
- А бре, турче, арнаутче,
мене видя, та се чудиш,
ти да видиш моя сестра,
моя сестра Янгелинка,
Янгелинка, гюл ханъмка,
алтън даваш да я чуеш,
до два даваш да я видиш!
- А бре, Димо, дели Димо,
до два давам да я чуя,
до пет давам, да я видя!
Излъга се дели Димо,
излъга се, обърка се,
та показа малка сестра,
малка сестра Янгелинка,
на турчина арнаутин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014