* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Маре, Малине, Малине.
Малин си седи у механа,
та добро вино пиеше
с тия младе капитане.
Проминала малка мома
и пронела студена вода,
и провела бели поли,
та видоха капитане,
два и два се спогледоа,
мегю себе погледнале:
- Честита тая майчица,
що това чедо родила,
водица да й донесе,
бели поли да й повее!
А Малин отговаря:
- Хвала, вами, капитане,
що видохте, завидохте,
та камо ли да видите
мое либе, мое либе Ангелина.
Кога на чардак седеше,
лицето й се светеше
като низ чаша цъклена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014